София: Хелиопол, 2004. — 432 с.
Българският историк д-р Ганчо Ценов, който след многогодишни проучвания в западни документохранилища, на първо място в тайния архив на Ватикана и след нов прочит в оригинал на старите историци (д-р Ценов владееше староеврейски, старогръцки, латински, руски и няколко западни езика) установи несъстоятелността на Иречековата
„История на българите“ и написа през 1910 година знаменития си труд „Произходът на българите и образуване на българската държава и църква“. С него той доказа, че:
българите са траки и стари поселници на балканския полуостров,
българите са създали една от най-древните цивилизации, далеч преди елинската,
българите са първите християни в Европа, покръстени от апостолите Павел и Андрей, и през 864 година няма покръстване, а само отказване от българското еретичество и приемане на официалната християнска догматика.
Св. Св. Кирил и Методий са българи. Те не са съставили глаголицата, която е много по-стара азбука.
Ганчо Ценов кандидатства през 1910 г. с „Произходът на българите“ за доцент по българска история в Софийски университет. Кандидатурата му бе провалена от декан проф. Златарски, защото с нея се опровергава учителя му Иречек. Вместо да се спори с него научно, критиците на д-р Ценов го оборваха с обиди и с отрицание, обявявайки го за „антиучен“. Той с болка си спомня: „Критикуваха ме не по съдържание, не защото посочените от мен данни са неверни, а защото съм бил патриот.“